За да проследим произхода на дисплея с течни кристали, първо трябва да започнем с раждането на "течния кристал". През 1888 г. австрийски ботаник Фридрих Райницер открива специално вещество. Той извлича съединение, наречено спирален бензоат от растения. Когато прави експеримент за нагряване на това съединение, той неочаквано открива, че това съединение има две точки на топене при различни температури. Състоянието му е между течните и твърдите вещества, с които обикновено сме запознати, малко като колоидния разтвор на сапунена вода, но има свойствата както на течност, така и на кристал в определен температурен диапазон. Поради уникалното си състояние, по-късно е наречен "Liquid Crystal", което означава течно кристално вещество. Въпреки това, въпреки че течният кристал е открит още през 1888 г., едва 80 години по-късно той наистина се използва в ежедневието.
През 1968 г. инженери от Центъра за изследване и развитие на Sarnoff на RCA (изобретателят на радиото и телевизията) в Съединените щати откриха, че молекулите на течните кристали ще бъдат повлияни от напрежението, ще променят разположението на молекулите си и ще отклонят падащата светлина. Използвайки този принцип, RCA изобрети първия в света екран с течнокристален дисплей. Оттогава технологията на дисплея с течни кристали се използва широко в общи електронни продукти, включително калкулатори, електронни часовници, екрани на мобилни телефони, инструменти, използвани в болници (поради съображения за измерване на радиацията) или екрани на цифрови камери. Интересното е, че откриването на течните кристали е по-рано от вакуумните тръби или катодните тръби, но не много хора в света са знаели за това явление. Едва през 1962 г. първата книга, публикувана от г-н Джо Кастелано, химик от изследователската група RCA, го описва. Подобно на тръбата за изображения, въпреки че тези две технологии са изобретени от RCA в Съединените щати, те са разработени съответно от Sony и Sharp в Япония.