Периодът на популяризиране на екраните с течни кристали беше през 90-те години.
Популярността на екраните с течни кристали (LCD) се дължи главно на непрекъснатия напредък на технологиите и растежа на пазарното търсене. От разработването на течнокристален дисплей с динамично разсейване от RCA в Съединените щати през 1968 г. LCD технологията премина през няколко етапа на развитие. През 70-те години изобретяването и индустриализирането на TN (усукани нематични) екрани с течни кристали накара LCD технологията да започне да се придвижва към практическата сцена. Впоследствие, през 80-те години на миналия век, разработването на STN (супер усукани) екрани с течни кристали и изобретяването на технологията за течнокристален дисплей с тънък филм от аморфен силиций допълнително насърчи развитието на LCD технологията и навлезе в етапа на дисплеи с голям-капацитет.
През 90-те години на миналия век, с бързото развитие на течнокристалния дисплей с активна матрица (TFT-LCD), LCD технологията започна да навлиза в етапа на течнокристален дисплей с висока-дефиниция. През този период производителността на TFT-LCD беше сравнима с тази на CRT (електронно-лъчева тръба). От 1996 г. LCD се използва широко в лаптопите и трите основни проблема, които отдавна измъчваха течните кристали, зрителен ъгъл, наситеност на цветовете и яркост, също бяха основно решени.
През този период напредъкът на LCD технологията не само разшири обхвата на приложение на дисплеите, като даде възможност на хората да използват мобилни ръчни дисплеи, но също така постави началото на ожесточена пазарна конкуренция с CRT и в крайна сметка се превърна в основния поток на пазара. Следователно може да се каже, че 90-те години на миналия век бяха ключов период за популяризирането на LCD екраните.